2 окт. 2010 г., 22:52

Недей да вярваш в края 

  Поэзия » Другая
559 0 7

Сега, когато между нас

завесата на вечността  се спусна,

седя притихнала от изненада

и плачат в мене тъжни чувства.

И чакам, всяка вечер чакам

да дойдеш във съня ми, нощем късно,

да ме погледнеш с онзи поглед, в който

потъвам в красотата на безкрая,

да се усмихнеш със любов и да ми кажеш:

"Във мене вярвай, тук съм,

недей да вярвяш в края."

Да ме накараш да потръпна

със онзи трепет, в който зная,

че цяла вечност мой ще бъдеш

и аз завинаги ще бъда твоя.

 

посветено

 

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??