2.10.2010 г., 22:52 ч.

Недей да вярваш в края 

  Поезия » Друга
562 0 7

Сега, когато между нас

завесата на вечността  се спусна,

седя притихнала от изненада

и плачат в мене тъжни чувства.

И чакам, всяка вечер чакам

да дойдеш във съня ми, нощем късно,

да ме погледнеш с онзи поглед, в който

потъвам в красотата на безкрая,

да се усмихнеш със любов и да ми кажеш:

"Във мене вярвай, тук съм,

недей да вярвяш в края."

Да ме накараш да потръпна

със онзи трепет, в който зная,

че цяла вечност мой ще бъдеш

и аз завинаги ще бъда твоя.

 

посветено

 

© Татяна Борисова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??