2 oct 2010, 22:52

Недей да вярваш в края 

  Poesía » Otra
598 0 7
Сега, когато между нас
завесата на вечността се спусна,
седя притихнала от изненада
и плачат в мене тъжни чувства.
И чакам, всяка вечер чакам
да дойдеш във съня ми, нощем късно,
да ме погледнеш с онзи поглед, в който
потъвам в красотата на безкрая,
да се усмихнеш със любов и да ми кажеш:
"Във мене вярвай, тук съм,
недей да вярвяш в края."
Да ме накараш да потръпна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Борисова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??