6 июл. 2007 г., 14:03

НЕИСТИНСКА 

  Поэзия
866 0 26
 

Когато осмели се в очите да ме гледаш,

обесена с въжето, пропито от лъжа,

научи се без чувство по птиците да стреляш

и после да заспиваш във техните гнезда.

Неистинска си беше... такава и остана.

С нещастието чуждо корона си плетеше.

Със кучките си кучка... душата ти е рана.

От думите ти мерзки в душата ми крещеше.

На слънцето лъчите старателно подряза.

Облече се - да светиш със лунна пелерина.

Но цялата прозираш - сърцето ти го няма.

Дори да си високо... оставаш си незрима.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??