6 jul 2007, 14:03

НЕИСТИНСКА 

  Poesía
859 0 26
 

Когато осмели се в очите да ме гледаш,

обесена с въжето, пропито от лъжа,

научи се без чувство по птиците да стреляш

и после да заспиваш във техните гнезда.

Неистинска си беше... такава и остана.

С нещастието чуждо корона си плетеше.

Със кучките си кучка... душата ти е рана.

От думите ти мерзки в душата ми крещеше.

На слънцето лъчите старателно подряза.

Облече се - да светиш със лунна пелерина.

Но цялата прозираш - сърцето ти го няма.

Дори да си високо... оставаш си незрима.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??