Неизказано
(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.
Винаги ще бъда до теб!)
Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,
как нещо тревожно потрепва с тъга.
Видя ли звездите как гаснат в небето,
как птиците падат с натрошени крила?
Усети ли? Аз бях неотлъчно до теб
и с шепи събирах горещите сълзи.
И твоята болка живееше в мен,
а твоята вяра и в мен се прекърши...
Обича ли? И, с думи горчиви, рани ли?
С гнева си душата на някой прекърши.
На твоето рамо мойте сълзи
остават завинаги... Болката свърши...
Почувствах! Там, горе в небето,
слънцето сипеше свойте лъчи,
но беше изстинало в мене сърцето.
Със твойта усмивка ледът се топи...
Усетих! Ти пак си до мене сега.
През болка, през сълзи за мене се молиш.
И няма да падна, и няма да спра,
щом рамо до рамо със мене се бориш!
Обичам! Дори отчаяние в мен да гори...
И може би малко дори наранявам,
но, докато в мене сърцето тупти,
аз верен приятел навеки оставам!
© Кристина Все права защищены