Неизказано

(На човека, който ми показа какво е истинско приятелство.

Винаги ще бъда до теб!)

Почувства ли? Там, дълбоко в сърцето,

как нещо тревожно потрепва с тъга.

Видя ли звездите как гаснат в небето,

как птиците падат с натрошени крила?

Усети ли? Аз бях неотлъчно до теб

и с шепи събирах горещите сълзи.

И твоята болка живееше в мен,

а твоята вяра и в мен се прекърши...

Обича ли? И, с думи горчиви, рани ли?

С гнева си душата на някой прекърши.

На твоето рамо мойте сълзи

остават завинаги... Болката свърши...

Почувствах! Там, горе в небето,

слънцето сипеше свойте лъчи,

но беше изстинало в мене сърцето.

Със твойта усмивка ледът се топи...

Усетих! Ти пак си до мене сега.

През болка, през сълзи за мене се молиш.

И няма да падна, и няма да спра,

щом рамо до рамо със мене се бориш!

Обичам! Дори отчаяние в мен да гори...

И може би малко дори наранявам,

но, докато в мене сърцето тупти,

аз верен приятел навеки оставам!