12 мар. 2008 г., 06:34

Непрогледни небеса... 

  Поэзия » Философская
556 0 1

Ти не помниш моето лице,

но още чуваш гласа ми.

Не виждаш душата ми,

не и в мен, скрих я

някъде отвъд дъха ми.

Не разпознаваш ли

неподвижния ми поглед,

това е целувката на лудостта.

Страхуваш ли се от смеха ми,

забрави ли как ми се присмя?

За теб нямам изражение,

втренчила се в непрогледни небеса.

Аз съм твоето забравено падение,

       "Нищо лично, Съвестта..."

© Стеси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??