Непрогледни небеса...

12 mar 2008, 6:34

Poesía » Filosófica

565 0 1

Ти не помниш моето лице,

но още чуваш гласа ми.

Не виждаш душата ми,

не и в мен, скрих я

някъде отвъд дъха ми.

Не разпознаваш ли

неподвижния ми поглед,

това е целувката на лудостта.

Страхуваш ли се от смеха ми,

забрави ли как ми се присмя?

За теб нямам изражение,

втренчила се в непрогледни небеса.

Аз съм твоето забравено падение,

"Нищо лично, Съвестта..."

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.