12.03.2008 г., 6:34 ч.

Непрогледни небеса... 

  Поезия » Философска
592 0 1
Ти не помниш моето лице,
но още чуваш гласа ми.
Не виждаш душата ми,
не и в мен, скрих я
някъде отвъд дъха ми.
Не разпознаваш ли
неподвижния ми поглед,
това е целувката на лудостта.
Страхуваш ли се от смеха ми,
забрави ли как ми се присмя?
За теб нямам изражение,
втренчила се в непрогледни небеса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Предложения
: ??:??