29 июн. 2020 г., 17:04

Нощно море 

  Поэзия
1154 1 0

Привечер разпилени водни къдрици

пречупват сенките в черно и бяло.

Сякаш пълно с невинни сълзици,

уморено, морето е сладко заспало.

 

Яркият залез поляга за  нощния сън,

гларуси тичат по вълните на път,

вятърът пее със паметен звън-

тъй земно е всичко навън.

 

Морето е взело, морето е дало,

тъй както било е, така е живяло. 

Тъжна въздишка, краткият зов,

нова надежда за стара любов.

 

На морското дъно, сред ситния пясък,

лежи писана амфора с връх Митика,

докато Орфей, окъпан в блясък,

слиза в ада да дири свойта Евридика.

 

 

© Милен Милев Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Обич в морскосиньо »

32 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??