Привечер разпилени водни къдрици
пречупват сенките в черно и бяло.
Сякаш пълно с невинни сълзици,
уморено, морето е сладко заспало.
Яркият залез поляга за нощния сън,
гларуси тичат по вълните на път,
вятърът пее със паметен звън-
тъй земно е всичко навън.
Морето е взело, морето е дало,
тъй както било е, така е живяло.
Тъжна въздишка, краткият зов,
нова надежда за стара любов. ...