Откъде тази обич се стеле,
златоструйни, немирни лъчи
и препуска с конското стреме
през поля и безкрайни гори.
Тихо ляга до Дунава син
и разпъва прабългарски стан,
сетне кусва от кумис и млин,
от блюдата на младия хан.
Полетява над битката страшна,
сила влива в мъжки сърца
и задъхана, морна и прашна
коленичи на нова земя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.