2 mar 2021, 8:37  

Обич 

  Poesía » Otra
174 0 4

Откъде тази обич се стеле,

златоструйни, немирни лъчи

и препуска с конското стреме

през поля и безкрайни гори.

 

Тихо ляга до Дунава син

и разпъва прабългарски стан,

сетне кусва от кумис и млин,

от блюдата на младия хан.

 

Полетява над битката страшна,

сила влива в мъжки сърца

и задъхана, морна и прашна

коленичи на нова земя.

 

И къде тази обич разлиства

благодарни, синовни очи!

Може би във зрънцé от мънисто

на червени и бели конци.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??