Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
2.03.2021 г., 8:37 ч.  

Обич 

  Поезия » Друга
173 0 4

Откъде тази обич се стеле,

златоструйни, немирни лъчи

и препуска с конското стреме

през поля и безкрайни гори.

 

Тихо ляга до Дунава син

и разпъва прабългарски стан,

сетне кусва от кумис и млин,

от блюдата на младия хан.

 

Полетява над битката страшна,

сила влива в мъжки сърца

и задъхана, морна и прашна

коленичи на нова земя.

 

И къде тази обич разлиства

благодарни, синовни очи!

Може би във зрънцé от мънисто

на червени и бели конци.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??