smile1 (Валка)
448 4639
7 авг. 2010 г., 16:21

Оцеляване 

  Поэзия » Философская
594 0 8

"На подводни скали се натъкна животът ми. 
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф. 
И се влачеше дрипав край моите бордове 
на реката зеленият шлейф."

 

Ветрове без посоки по мачтите брулеха -
позашивах платната с по-здрави конци.
Любопитните гларуси отдалеко се чудеха
и дебнеха с алчни очи.

Приютявах несретници, безверници бедни,
лекувах душите им - бездомни деца.
С надежди ги хранех и обич - последни
останали дребни зрънца.

Неусетно превъръщах се в слънчева яхта -
изправила гордо красива снага,
пришпорвах вълните на очаквано лято.
Оцелях... поне засега!

© Валка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви от сърце!
    Прекрасен и спорен да е денят ви!
  • Красота! Безоблачно плаване ти желая!
  • много хубав, стойностен стих, Валка...
    светло и съкровено...прегръщам те, с обич.
  • Чудесен стих!Наситен и задъхан!Поздрав,Вал!
  • Благодаря ви!
  • Много смислен, силен текст със силни метафори!!!
    Тежка поезия, много ми хареса!!!
    Силна емоция, с дълбок подтекст!!!
    "На подводни скали се натъкна животът ми.
    Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
    И се влачеше дрипав край моите бордове
    на реката зеленият шлейф."

  • Разтърсващо, силно! Поздравления!
  • Достойно оцеляване.
    Много ми хареса! Поздрав!
Предложения
: ??:??