"На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф."
Ветрове без посоки по мачтите брулеха -
позашивах платната с по-здрави конци.
Любопитните гларуси отдалеко се чудеха
и дебнеха с алчни очи.
Приютявах несретници, безверници бедни,
лекувах душите им - бездомни деца.
С надежди ги хранех и обич - последни
останали дребни зрънца. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация