25 дек. 2015 г., 18:44
Омръзват прашните пътища,
по които всеки ми казва,
че току-що си заминал
и че напразно те търся.
Дотягат случайните покриви,
под които търся почивка,
но намирам огорчението,
което неотлъчно ме следва.
И мисля си – защо не съм буболечка,
пътят ми през гори да минава,
къщичка да са ми цветята,
и да съм щастлива самичка !
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация