Омръзват прашните пътища,
по които всеки ми казва,
че току-що си заминал
и че напразно те търся.
Дотягат случайните покриви,
под които търся почивка,
но намирам огорчението,
което неотлъчно ме следва.
И мисля си – защо не съм буболечка,
пътят ми през гори да минава,
къщичка да са ми цветята,
и да съм щастлива самичка !
© Юлия Шопова Всички права запазени