Оптимистично

Лети  лети, времето не спира,

не спира дъх дори да си поеме,

поеме ли си пак се взира,

в далечен светъл хоризонт.

Прегръщаш миналото и вървиш,

с ръка улавяш миг след миг

и като топъл Черноморски бриз,

с времето се ти надбягваш.

Щастливи спомени остават в теб,

несгоди, мъки бързо отминаваш

и пак поглеждаш устремен напред,

за нови трепети останал жаден.

Прелитат дните, както птиците на юг,

секунди чезнат в бездната безкрайна,

а някъде във хоризонта са мечтите ти,

там някъде очакваш изненади.

Дали ще бъдеш по-щастлив тогава,

дали ще имаш своята победа тъй желана,

та ние никога не спираме да търсим,

живота ни е вечна надпревара.

Летиш и ти със времето и мислите,

сънища, мечти несбъднати, желани,

да бъде ден във който ти ще осъзнаеш

и от живота си доволен ще останеш.

Да бъде някога, когато ще се радваш,
Вярата да бъде твоят ангел земен,
Надеждата да е пътеката в живота,

а Любовта да бъде твоят огън.

Мартин

29.08.2007