30.08.2007 г., 23:02 ч.

Оптимистично 

  Поезия » Философска
930 0 0
Оптимистично
Лети лети, времето не спира,
не спира дъх дори да си поеме,
поеме ли си пак се взира,
в далечен светъл хоризонт.
Прегръщаш миналото и вървиш,
с ръка улавяш миг след миг
и като топъл Черноморски бриз,
с времето се ти надбягваш.
Щастливи спомени остават в теб,
несгоди, мъки бързо отминаваш
и пак поглеждаш устремен напред, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Аргиров Всички права запазени

Предложения
: ??:??