25 дек. 2014 г., 16:22

Опустошение 

  Поэзия
417 0 0
Търсех сподавени чувства и мисли
в някой угаснал, подритнат копнеж.
Докато няколко спомена бистри
бавно разтваряха всеки стремеж.
Свличах скали във реката от време,
все по-прииждаща в онзи момент.
Нямах народ, но имах си племе –
с избор свободен живеех във плен.
Тъй се меняха дните със нощи,
молбите със жалби,
любов със тъга...
Делник угасваше, грейваше празник: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Все права защищены

Предложения
: ??:??