Търсех сподавени чувства и мисли
в някой угаснал, подритнат копнеж.
Докато няколко спомена бистри
бавно разтваряха всеки стремеж.
Свличах скали във реката от време,
все по-прииждаща в онзи момент.
Нямах народ, но имах си племе –
с избор свободен живеех във плен.
Тъй се меняха дните със нощи,
молбите със жалби,
любов със тъга...
Делник угасваше, грейваше празник: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse