23 янв. 2010 г., 18:06

От мен за теб 

  Поэзия » Другая
696 0 1

Когато слънцето на моя житейски

                                           път залезе,

когато очи за сетен път към теб

                                отправя уморени

- затвори ги и тихо поплачи,

                                  за да ти олекне.

Децата, своя път поели,

                 не ги оставяй да тъгуват,

в земята родна тялото ми положете

                и понякога цветя сложете.

Дано с добро в сърцата

                              ви остана,

защото дълго липсвах

                                      у дома,

но мечтата ми беше

с каквото мога да помогна

                             на нашите деца.           

© Анка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??