Когато слънцето на моя житейски

                                           път залезе,

когато очи за сетен път към теб

                                отправя уморени

- затвори ги и тихо поплачи,

                                  за да ти олекне.

Децата, своя път поели,

                 не ги оставяй да тъгуват,

в земята родна тялото ми положете

                и понякога цветя сложете.

Дано с добро в сърцата

                              ви остана,

защото дълго липсвах

                                      у дома,

но мечтата ми беше

с каквото мога да помогна

                             на нашите деца.