Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
2.12.2022 г., 18:36 ч.  

От страх да бе запял 

  Поезия » Друга
322 4 8

На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист,
че по него ще пристъпва тиха
зимата и белия му лист
ще изпише нежно с два-три стиха.
В капката оглежда се врабче,
храбро на студа се кокошини,
знае то, предчувства сякаш,че
на смъртта очите ѝ са сини,
Свърнал грешно в крайния квартал,
пак дъждът озърта се , по кучи,
тъмно е. От страх да бе запял,
но си знае – няма да се случи...
Тръпки по гръбнака му, дали
призраци това са, на врабчета?
Сняг така и няма да вали,
тъжен вятър по стрехите шета...
В тънкото си якенце поет,
пали си цигара – сгушен пламък,
от дъждовната тъга обзет,
зима, знае може  и да няма.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Зимен империализъм
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
Разшулих си ушите за начало,
на двеста мозъкът ми сгънат
измъкна спомен от съня, навънка
на жицата се бутат цяла чета
нечетен брой от рошави врабчета, ...
  387  5  5 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??