1 июн. 2018 г., 10:46

Отдавна 

  Поэзия » Философская, Другая
5.0 (5)
384 3 2
Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали
със сребърния блясък във косите си,
а друг се мъчеше да я удави
в солта и хляба на мечтите си.
Облечени във везаните ризи на живота
прецеждахме мътилката на пито и платено.
Синееше над нас скръбта на небесата.
Водата се обагряше в смарагдово зелено. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...

Ещё произведения »

Платформа использует файлы cookie для улучшения вашего опыта. Политика конфиденциальности
Строго необходимые cookie всегда включены.