Jun 1, 2018, 10:46 AM

Отдавна

458 3 2

Отдавна с теб приседнах край потока

разумно що по пътя си тече.

Превръщаше се времето във стока.

Разграбваха я, щом желанията привлече.

 

Един я ползваше за да се хвали

със сребърния блясък във косите си,

а друг се мъчеше да я удави

в солта и хляба на мечтите си.

 

Облечени във везаните ризи на живота

прецеждахме мътилката на пито и платено.

Синееше над нас скръбта на небесата.

Водата се обагряше в смарагдово зелено.

 

Отпиваха я зверове и птици, хора и треви,

а ние с теб стояхме все на стража жадни –

две паднали от своя небосвод звезди,

невидими за всички ви по пладне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...