Отдавна с теб приседнах край потока
разумно що по пътя си тече.
Превръщаше се времето във стока.
Разграбваха я, щом желанията привлече.
Един я ползваше за да се хвали
със сребърния блясък във косите си,
а друг се мъчеше да я удави
в солта и хляба на мечтите си.
Облечени във везаните ризи на живота
прецеждахме мътилката на пито и платено.
Синееше над нас скръбта на небесата.
Водата се обагряше в смарагдово зелено. ...