6 янв. 2010 г., 17:03

Открития 

  Поэзия » Философская
438 0 0

 

                        Няма вече думи.

                        Няма игра.

                        Нито хорски друмища.

                        И дори миг щастие.

 

 

                        Думите връхлитат

                        като

                        бушуващ ураган

                        на брега на мълчанието.

                        Игра можем да наречем

                        всяко занимание

                        за

                        възрастни...

                        Най-сетне кръстопът на

                        съдбата са

                        друмищата.

                        А илюзорен спътник

                        е щастието.

 

 

                        Крещя наум -

                        без глас -

                        за да видя

                        как Галилей

                        е осквернен

                        от

                        Светата инквизиция.

 

 

 

                         Крещя.

© Янко Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??