7 дек. 2006 г., 11:08
Стоя в стаята сама,
чувам капките дъжд по стъклата.
Оглеждам се, за да срещна очите ти,
но теб отново те няма.
Къде си, любими?
Сърцето ми се разкъсва.
Останах сама,
сама със сълзите си.
И всеки ден се повтаря:
пак дъжд, пак сълзи, пак те няма.
Тъмната стая все празна стои,
а дъждът нежно гали стъклата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация