7 dic 2006, 11:08
Отново съм сама
Стоя в стаята сама,
чувам капките дъжд по стъклата.
Оглеждам се, за да срещна очите ти,
но теб отново те няма.
Къде си, любими?
Сърцето ми се разкъсва.
Останах сама,
сама със сълзите си.
И всеки ден се повтаря:
пак дъжд, пак сълзи, пак те няма.
Тъмната стая все празна стои,
а дъждът нежно гали стъклата.
И ето, сега седя сама
пак до прозореца
и пиша тези редове,
и ето, отново... дъждът заваля.
чувам капките дъжд по стъклата.
Оглеждам се, за да срещна очите ти,
но теб отново те няма.
Къде си, любими?
Сърцето ми се разкъсва.
Останах сама,
сама със сълзите си.
И всеки ден се повтаря:
пак дъжд, пак сълзи, пак те няма.
Тъмната стая все празна стои,
а дъждът нежно гали стъклата.
И ето, сега седя сама
пак до прозореца
и пиша тези редове,
и ето, отново... дъждът заваля.
© Михаела Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
