Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма,
а всяка частичка е твоя,
през другите гледам, различна и няма,
изгубих си в тебе покоя.
В мечтите разхождам се, твоя богиня,
в съня ти покорна кралица,
в живота ти, твоя немирна слугиня,
в очите ти, слънце, зеница.