7 дек. 2015 г., 23:39

Пак тази тъга... 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 4
514 0 11
Пак тази тъга... изнемогвам от болка,
самотата във гърлото пари,
разкъсва ме мъката, сълзите напират,
кога ли ще свърши... кога ли?
И как да съм силна, когато те няма,
а всяка частичка е твоя,
през другите гледам, различна и няма,
изгубих си в тебе покоя.
В мечтите разхождам се, твоя богиня,
в съня ти покорна кралица,
в живота ти, твоя немирна слугиня,
в очите ти, слънце, зеница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Все права защищены

Предложения
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...

Ещё произведения »