Patrizzia (Надежда Ангелова)
2292 18257
2 янв. 2021 г., 11:25  

Палечките щом пораснат 

  Поэзия
221 4 8

Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки  – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода,
в черупката от лешника, от лани –
да утолява, жаждата, глада
и някак си, магията да стане.
За Палечките лунните лъчи,
плетеше той – стотици златни струни,
та болката приспана, да мълчи –
да може всяка, с обич да целуне.
А вятърът огъваше,  в поклон
и мълниите – що в небето властват
Но знаеше поетът, звезден дом,
го чака –  Палечките щом пораснат...


 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??