Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
2.01.2021 г., 11:25 ч.  

Палечките щом пораснат 

  Поезия
206 4 8

Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки  – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода,
в черупката от лешника, от лани –
да утолява, жаждата, глада
и някак си, магията да стане.
За Палечките лунните лъчи,
плетеше той – стотици златни струни,
та болката приспана, да мълчи –
да може всяка, с обич да целуне.
А вятърът огъваше,  в поклон
и мълниите – що в небето властват
Но знаеше поетът, звезден дом,
го чака –  Палечките щом пораснат...


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??