Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
2 ene 2021, 11:25  

Палечките щом пораснат 

  Poesía
207 4 8

Когато риза от коприва ши,
един поет, с душата на разбойник,
за Палечки  – светулчени души,
за да закърпи всичките пробойни.
Когато жива носеше вода,
в черупката от лешника, от лани –
да утолява, жаждата, глада
и някак си, магията да стане.
За Палечките лунните лъчи,
плетеше той – стотици златни струни,
та болката приспана, да мълчи –
да може всяка, с обич да целуне.
А вятърът огъваше,  в поклон
и мълниите – що в небето властват
Но знаеше поетът, звезден дом,
го чака –  Палечките щом пораснат...


 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??