26 мая 2007 г., 09:59

ПЕПЕЛ 

  Поэзия
1255 0 35
 

Дадеше ли... петорно си го взимаше.

Разголваше ме цяла,  до превратност.

Излагаше ме показно на другите,

да сочат с  пръст... душевната прозрачност.

Копаеше с ръце и ме заравяше -

дълбоко, да не виждам светлината.

И слънцето косите ми не галеше,

прегръщах се вечерно с тъмнината.

Очите ти откраднах,  за да виждам.

Слепец остана... без да осъзнаеш.

Просъсквах ти с език на пепелянка

и тровех те,  когато ме ласкаеш.

От думи неизречени - осъмвахме,

залюбихме се там... сред редовете.

Но страстите, с които се изгаряхме,

разпръснахме на пепел... с ветровете.

© Кремена Стоева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??