26 may 2007, 9:59

ПЕПЕЛ 

  Poesía
1271 0 35
 

Дадеше ли... петорно си го взимаше.

Разголваше ме цяла,  до превратност.

Излагаше ме показно на другите,

да сочат с  пръст... душевната прозрачност.

Копаеше с ръце и ме заравяше -

дълбоко, да не виждам светлината.

И слънцето косите ми не галеше,

прегръщах се вечерно с тъмнината.

Очите ти откраднах,  за да виждам.

Слепец остана... без да осъзнаеш.

Просъсквах ти с език на пепелянка

и тровех те,  когато ме ласкаеш.

От думи неизречени - осъмвахме,

залюбихме се там... сред редовете.

Но страстите, с които се изгаряхме,

разпръснахме на пепел... с ветровете.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??