Песента на мисълта

29 нояб. 2018 г., 00:02

Поэзия » Философская, Гражданская

341 2 2

Търново се свлече под завивка-свобода,

и нахлузи си елече от дъха на младостта.

Недалеко от простора се белее ангел благ,

в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.

Няма нужда да говоря за изминалата нощ…

Тя е чужда, но не споря, че велика е по площ…

На царете гласовете наблюдават за кураж,

и надпяват ветровете в този есенен пейзаж.

Цветовете са на Петър – от безстрашен диамант,

и на Царевец е светло за ромейския гарант!

Те прииждат и издигат за България байрак!

Можеш ли да кажеш „Стига!“ и да тропнеш смело с крак!

Нека носим крепостта си през снежинки и лета!

По пътека мъдростта ни да преражда любовта!

Ние, българите смели, ще изгреем нявга пак!

Аз готов съм за дуели! Ти боиш ли се от мрак?