Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ…
Тя е чужда, но не споря, че велика е по площ…
На царете гласовете наблюдават за кураж,
и надпяват ветровете в този есенен пейзаж.
Цветовете са на Петър – от безстрашен диамант,
и на Царевец е светло за ромейския гарант!
Те прииждат и издигат за България байрак!
Можеш ли да кажеш „Стига!“ и да тропнеш смело с крак! ...