Песента на мисълта

29.11.2018 г., 0:02 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

356 2 2

Търново се свлече под завивка-свобода,

и нахлузи си елече от дъха на младостта.

Недалеко от простора се белее ангел благ,

в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.

Няма нужда да говоря за изминалата нощ…

Тя е чужда, но не споря, че велика е по площ…

На царете гласовете наблюдават за кураж,

и надпяват ветровете в този есенен пейзаж.

Цветовете са на Петър – от безстрашен диамант,

и на Царевец е светло за ромейския гарант!

Те прииждат и издигат за България байрак!

Можеш ли да кажеш „Стига!“ и да тропнеш смело с крак!

Нека носим крепостта си през снежинки и лета!

По пътека мъдростта ни да преражда любовта!

Ние, българите смели, ще изгреем нявга пак!

Аз готов съм за дуели! Ти боиш ли се от мрак?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-29T19:37:29+02:00

Харесва ми!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-11-29T08:47:12+02:00

Боя се от мрак! Не искам да изгряваме пак! Не искам да залязваме!