ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
340 2573
24 февр. 2024 г., 11:30

Писмо до моите две момичета 

  Поэзия
225 5 19

Аз пак ви пиша,

ей така без повод, момичета.

Да, да, зная… Децата, работа, грижи...

Навън почти прецъфтяха кокичетата.

Февруари е, но намирисва на пролет

и по-спокойно се диша.

 

Преборих го грипа.

Не се давам лесно, знаете ме.

Благодаря на татко ви,

че е до мен, че го има!

Двама ли сме, все някак се справяме...

Той ми е и душата, и силата!

 

Вече благодарим за всеки нов ден.

И знаете ли…  

вместо зима, в дома ни навлиза лятото.

Или… по-точно…

пролетно обновен е,

когато видим и чуем децата.

 

Имам много да им разказвам и уча.

Пазя за тях бабини, ценни съвети.

Времето - златен пясък

през пръсти сякаш изпуснах.

Все пиша… Дано някой ден

разчетат нестройните мои куплети.

 

Обичта ми - клечка кибрит,

е запалила и в двете ви обич!

Не искри! С пламък гори!

Пишете! Идвайте! Оставяйте спомени…

А аз без причина ще пиша,

за да поливам вашите корени!

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трогващи редове.
    Поздравявам те.
  • Толкова си прав, Пепи или Петьо (татко ми се казваше така). Без да обобщавам, около нас има доста подобни примери на родители, незаслужили тъжния си край... Старост - нерадост. Ще я отлагаме, до когато и до колкото можем. 😍
  • много хубаво писмо, и коментарът е верен и тъжен. Сега много хора си живеят живота сами, и самодостатъчни, като че не са ги раждали, и нямат майки. Тъжна история.
  • Знаеш ли, Иржи, нашето поколение се раздаде на родители и на деца! Всичко дадохме, за да получат добро образование и възпитание. И тъкмо "излетяха" и си казахме - време е за живеене и родителите вече се нуждаеха от нас. Последните 10 - 15 години посветихме на тях, за да си отидат достойно. Затова сега сме вперили очине толкова в децата (те си вървят по своя път успешно) а във внуците и имаме очаквания за топлота и внимание. За нищо повече, защото не говорим за дълг. Е, можем да си позволим да изливаме чувствата си понякога и по този начин. 🥰 Благодаря ти от сърце, за топлия коментар!💖
  • Толкова ме докосна твоето писмо, Дани, че даже си поплаках...Човек не може да съпреживява, ако не е минал по тоя път! И, като се върна години назад разбирам майка ми, светла й памет,, как е изпитала два пъти мъката по изхвръкналите две дъщери от гнездото, макар прикривано с теорията за добре подредена съдба"...При това без сегашните технологии, дори телефон нямаше във всяка къща!Пишеха се безкрайно дълги писма и, когато пристигнат, събитията вече да с минала давност...Аз се връщах веднъж в годината, в отпуските, като едновременно толкова ми се ходеше на море! Сестра ми беше много по- далече, но и нейното семейство идваше веднъж годишно. Аз поне обичах да пиша писма, с подробности от какво ядем до как се отнасят с мен. А сестра ми не правеше това и често виждах сълзите на майка от неизвестното...
    Казват децата са инвестицията и бъдещето на семейството! А ние с нищо не можахме да му помогнем, особено физически! Страхотен стих си написала!
  • То и неписано остава, Вили, в тях, в сърцето им и в спомените им след време. Знам по себе си, помня всяка дума на майка ми. Аз просто ... имах нужда да го излея, да го споделя.... Благодаря ти за коментара!
  • Какво по-хубаво от маминото писмо ❤️
  • Стойчо, ти си бил в моите "обувки", изпитвал си моите чувства и прекрасно разбираш за какво са молитвите ми, надеждите ми и благодарността ми като родител. Не зная пътят колко ще е дълъг, но съм сигурна, че има светла диря по него, оставена за децата от нас. Благодаря ти, ... от сърце ти благодаря за хубавия коментар. Със здраве напред!
  • Колко обич, болка и надежда живее в очакване на децата и на техните деца!
    "Вече благодарим за всеки нов ден."
    Един мил подтекст към близките:Не ни забравяйте,защото понякога дните на живота свършват неочаквано и ние се превръщаме в спомен..."
    Допада ми,защото и аз пътувам към неочакваните спомени.
    И благодаря;и всяка сутрин се моля "пътя ни да е далечен".
    Поздравления за написаното от теб, Даниела!🙏
  • Колебаех се дали да споделя моментната си тъга по този начин, но който иска, ще ме разбере. Благодарна съм ти, Ники, за думите ти, за "любими" също!
  • Много мил и пропит с обич стих!
    Много ми хареса, Дани!
  • Благодаря ти, Люси, за топлите думи. Наистина, в тях е смисълът!
  • Майчин стих, изпълнен с обич, тъга, но и вяра. Прекрасно е, когато има кой да те продължи, когато си оставил след себе си деца.
  • Пепи, благославям технологиите, че ги има и съм доста "на ти" с тях от години. И съм загърбила емоциите, защото осъзнавам точно това, което ти каза, че децата живеят своя собствен живот. Но... те (емоциите) "избиват" понякога, тъгата стъпва на везната срещу обичта и я изравнява... 🥰 Живот! Все нещо липсва. Благодарна съм ти за хубавия коментар, Пепи и за поздравленията също!
  • Дани - а можеш ли да си представиш без монитора? Има толкова неща в технологиите, за които е по-добре, че ги има. Това е животът: да живеем с него и се възползваме от възможностите, които ни се предоставят. В края на краищата те живеят своя живот.
    Поздравления за стиха.
  • Далече са, Тони, монитора не заменя прегръдката... Благодаря ти от сърце за топлите думи!
  • Личи си искрената и чиста обич!
    Бъди благословена със семейството си!
  • Майчица... Далече или близо, все са в мислите ни, Танче! От сърце ти благодаря!
  • Много ми въздейства, Диде! И аз открих себе си в този стих.
Предложения
: ??:??