Аз пак ви пиша,
ей така без повод, момичета.
Да, да, зная… Децата, работа, грижи...
Навън почти прецъфтяха кокичетата.
Февруари е, но намирисва на пролет
и по-спокойно се диша.
Преборих го грипа.
Не се давам лесно, знаете ме.
Благодаря на татко ви,
че е до мен, че го има!
Двама ли сме, все някак се справяме...
Той ми е и душата, и силата! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация