11 янв. 2007 г., 11:59

По прашния път 

  Поэзия
639 0 2
По прашния път
(И чакъла)
Вкиснат
Вървя и стопирам
Но никой не ме вижда
(само вятъра може да прочете мислите
на детето, което знае къде отива)
Когато порастна,
Каза малкия недостатък,
Ще бъдем ли отново двамата
Прегърнах го и му обещах
На следващата сутрин се събудих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Все права защищены

Предложения
: ??:??