По прашния път

(И чакъла)

Вкиснат

Вървя и стопирам

Но никой не ме вижда

(само вятъра може да прочете мислите

на детето, което знае къде отива)

Когато порастна,

Каза малкия недостатък,

Ще бъдем ли отново двамата

Прегърнах го и му обещах

На следващата сутрин се събудих

Свит като топче

Тумор

И разпръснах страховете си да се трудят

Изкопай проход в тази плът

Тунел, през който да минава прашен път

(И чакъла)

За да мога да стигна отвъд

Разбиранията на другите

И малките работливи миньори

Се захванаха да рушат живота ми

Под небето, което откриха един ден

Зрееха плодовете на разтревожени

Майки

И прегърбени статуи

В гробищни паркове

Цял живот се редим на опашки

И се бутаме

Тъпчем

Изпреварваме

За да стигнем до мястото

Сложи две цветя там

Да има нещо

Което да спира вятъра

Защото никой друг оттук не минава

Чакам да спре някоя кола

И да издълбае името ми в камъка

Защото аз вече не мога да се преборя

И пускам пред мен останалите

Цял живот строим опашки

И правила, които не спазваме

И пътища

(И чакъла)

И обувките ни се изтъркват от бачкане

Аз вече не мога,

Каза малкия недостатък

И се пръсна в утробата

Преди да се родя

Оттам нататък

Всичко тръгна наобратно

И смъртта ми даде начало

На което някой се зарадваха

Миньорите прекратиха стачката си

И изнасилиха малкото останало

Къшейче живот

Като червеи изгнила ябълка

Наздраве,

Каза бащата

И изби всички новородени, за да няма с кого да се състезава

И искрите в очите му си отдъхнаха

Но на мен вече не ми пукаше

Защото бях остарял

И бях голям недостатък

В света на построения им ред

На дългите опашки

Където всички чакат

Да свършат терзанията им

А пътя

(И чакъла)

Си остава

Малко по-отъпкан

По-кален и...

Все натам...

10.01.2007