По прашния път
(И чакъла)
Вкиснат
Вървя и стопирам
Но никой не ме вижда
(само вятъра може да прочете мислите
на детето, което знае къде отива)
Когато порастна,
Каза малкия недостатък,
Ще бъдем ли отново двамата
Прегърнах го и му обещах
На следващата сутрин се събудих
Свит като топче
Тумор
И разпръснах страховете си да се трудят
Изкопай проход в тази плът
Тунел, през който да минава прашен път
(И чакъла)
За да мога да стигна отвъд
Разбиранията на другите
И малките работливи миньори
Се захванаха да рушат живота ми
Под небето, което откриха един ден
Зрееха плодовете на разтревожени
Майки
И прегърбени статуи
В гробищни паркове
Цял живот се редим на опашки
И се бутаме
Тъпчем
Изпреварваме
За да стигнем до мястото
Сложи две цветя там
Да има нещо
Което да спира вятъра
Защото никой друг оттук не минава
Чакам да спре някоя кола
И да издълбае името ми в камъка
Защото аз вече не мога да се преборя
И пускам пред мен останалите
Цял живот строим опашки
И правила, които не спазваме
И пътища
(И чакъла)
И обувките ни се изтъркват от бачкане
Аз вече не мога,
Каза малкия недостатък
И се пръсна в утробата
Преди да се родя
Оттам нататък
Всичко тръгна наобратно
И смъртта ми даде начало
На което някой се зарадваха
Миньорите прекратиха стачката си
И изнасилиха малкото останало
Къшейче живот
Като червеи изгнила ябълка
Наздраве,
Каза бащата
И изби всички новородени, за да няма с кого да се състезава
И искрите в очите му си отдъхнаха
Но на мен вече не ми пукаше
Защото бях остарял
И бях голям недостатък
В света на построения им ред
На дългите опашки
Където всички чакат
Да свършат терзанията им
А пътя
(И чакъла)
Си остава
Малко по-отъпкан
По-кален и...
Все натам...
10.01.2007
© Десислав Илиев Всички права запазени