По „Ще те изгубя“
от Андромаха (Белла)
"Отиваш си... защото аз те пуснах.
Но вътре в мен остана празно...
измъчвах те... и себе си измъчвах...
жестоко... безобразно...
Къде са водопадите, чиито пръски
среднощни изгреви промъкваха...
гласът ти... нежно галещ ме
и пръстите... които ме изтръпваха...
Така ми липсваш... опустял е,
светът е оглушал и онемял... ...