Назад зад теб е пусто....

                                      обърнеш ли се... късно...

                                      и там живота си прочиташ...

                                      за какъв човек се считаш?

                                      Ти страдал си безконечно...

                                      постъпвал и държал си се човечно,

                                      а колко пъти ти си разплаквал...

                                      а добро да се случи си очаквал?

                                      А ти се живеее... и живота ти виниш,

                                      та ти изпускаш го, докато спиш...

                                      и чакаш с дарове да те зарине...

                                      а пазиш се от него, за да не настинеш.

                                      Подай ръка... поискай прошка...

                                      не за храброст или златна брошка...

                                      а за твоята душа да е честита,

                                      да те топли... да те кара да политаш.

                                      И тогава счита се, че ти живял си...

                                      когато взел си, но и дал си...

                                      когато смеха си си раздал...

                                      и в тъгата си дори си се засмял!