Назад зад теб е пусто....
обърнеш ли се... късно...
и там живота си прочиташ...
за какъв човек се считаш?
Ти страдал си безконечно...
постъпвал и държал си се човечно,
а колко пъти ти си разплаквал...
а добро да се случи си очаквал?
А ти се живеее... и живота ти виниш,
та ти изпускаш го, докато спиш...
и чакаш с дарове да те зарине...
а пазиш се от него, за да не настинеш. ...