22 июн. 2008 г., 21:55

Помен 

  Поэзия » Другая
665 0 14
ПОМЕН
Бавно вървя през тъмното.
Тихо стъпвам, нощта да не събудя.
Полека се изкачвам по хълма.
Разпръсквам щурците учудени.
Откъсвам макове и метличини
и на пръстта ги полагам.
После до кръста ти коленича...
Тази нощ и сълзите дори не помагат!
Мина времето... а твоето малко момиче
все още се учи без тебе да живее.
Спъва се, пада, но се изправя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Предложения
: ??:??